Тази вечер е някаква ничия.
Няма дъх, нито трепет, крила.
Всички други подобни различия,
просто секват, ей тъй във нощта.
Тази вечер, мила приятелко,
бих ти писала дълги писма,
ала знаеш, че съвсем е логично,
щом обземе ме черна тъга.
Във юмрук стискам здраво ръцете,
да не драскат стъклата ми,
че отдавна ги нямам крилете
и не ги нося на рамената си. ...