30 мар. 2006 г., 12:40

Писмо до себе си 

  Поэзия
1127 0 11
Душата ли е дето ме боли
и будна ме държи да не заспивам?
Разголвам я в най-тъжния си стих.
В усмивките на хората я скривам...

Душата ли е? Тази ли е, дето
в безлунните ми нощи бе луна,
която храбро пазеше небето ми
и като ангел над съня ми бдя?

Или е тази, дето ме отрече?
Или е тази, дето нарани?
Душата ли е? Или пък е вечност?
А може би от тъмното боли?


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??