Писмо до сина ми /2

25 июл. 2019 г., 23:12

Поэзия » Другая

486 1 2

Този облак не вещае дъжд,

даже сянка той не прави,

виснал дрипав,... изведнъж

да отмине - позабрави.

И крача аз, а той над мен -

две пътеки - в две посоки,

преплетени във този ден

двойно чудни и дълбоки.

Здраво стъпил на земята,

гледам чисто все напред,

слушам песен непозната

на щурец пред залез блед.

Че синът ми чака да се върна,

с пламнало в гърдите сърчице,

във ръце ще взема и прегърна

крехкото, но силно стъбълце!

Луна на рамото ми легна,

небе сребристо засия,

детенце вгледа се, посегна,

... бяло облаче позна!