Писмо до сина ми /2
Този облак не вещае дъжд,
даже сянка той не прави,
виснал дрипав,... изведнъж
да отмине - позабрави.
И крача аз, а той над мен -
две пътеки - в две посоки,
преплетени във този ден
двойно чудни и дълбоки.
Здраво стъпил на земята,
гледам чисто все напред,
слушам песен непозната
на щурец пред залез блед.
Че синът ми чака да се върна,
с пламнало в гърдите сърчице,
във ръце ще взема и прегърна
крехкото, но силно стъбълце!
Луна на рамото ми легна,
небе сребристо засия,
детенце вгледа се, посегна,
... бяло облаче позна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
