23 июн. 2015 г., 21:23

Писмо до Стрина Пена-2

1.2K 0 7


      Добър вечер, стрино мила,
      днес за теб съм се сетила,
      много време се измина
      откак тръгнах за чужбина.


Няма за какво да крия –
не намерих прокопсия,
Драго кьоравото хвана –
бизнесмен от мутра стана.
Първо си смени колата,
после мене и жената –
замени ни двете, песа,
с млада булка и метреса.

Геле, не виде Европа,
Казаха ми: „Хвърлил топа“.
някой гръмнал го в гората,
с цел да му краде рогата.
А от моите дечица –
нито вест, нито костчица!
Чух от близък мой роднина,
че спотайват се в чужбина.
Поразпитах за адреса,
пък написах им във фейса,
как се моли и се вайка
бедната им стара майка.
За адреса не научих,
ама отговор получих:
„В грешка сте госпожо, мила,
майка нас не е родила,
нито щъркелка донесла –
проста патка ни е снесла“!

Ей, така стоят нещата,
с Драго, с Геле и децата,
а за мен, какво да кажа,
не видях Европа даже.
Та сега съм, стрино Пено,
пак на село – сбирам сено!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Горчивият ти хумор ще бъде моя десерт за обяд! Прекрасно си го написала, свежо, с боцкаща усмивка и привкус на тъжен хумор! Браво, Ваня! И ме извини, че не бях го чела до сега! Чиста загуба си е било от моя страна!
  • Чудесно е Ваня !
  • Тъжен и истински хумор!Поздравления!
  • Благодаря ви, приятели!Много точно сте го казали: Тъжен смях, но по-добре е човек да намери сили да се надсмее над собствената си съдба,това също е начин да се справи с нея, отколкото да се оплаква и да обвинява другите.Най-често сами сме си виновни за това, което ни се случва!
  • Тъжен смях. Поздрави, Ваня!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...