23.06.2015 г., 21:23

Писмо до Стрина Пена-2

1.2K 0 7


      Добър вечер, стрино мила,
      днес за теб съм се сетила,
      много време се измина
      откак тръгнах за чужбина.


Няма за какво да крия –
не намерих прокопсия,
Драго кьоравото хвана –
бизнесмен от мутра стана.
Първо си смени колата,
после мене и жената –
замени ни двете, песа,
с млада булка и метреса.

Геле, не виде Европа,
Казаха ми: „Хвърлил топа“.
някой гръмнал го в гората,
с цел да му краде рогата.
А от моите дечица –
нито вест, нито костчица!
Чух от близък мой роднина,
че спотайват се в чужбина.
Поразпитах за адреса,
пък написах им във фейса,
как се моли и се вайка
бедната им стара майка.
За адреса не научих,
ама отговор получих:
„В грешка сте госпожо, мила,
майка нас не е родила,
нито щъркелка донесла –
проста патка ни е снесла“!

Ей, така стоят нещата,
с Драго, с Геле и децата,
а за мен, какво да кажа,
не видях Европа даже.
Та сега съм, стрино Пено,
пак на село – сбирам сено!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Горчивият ти хумор ще бъде моя десерт за обяд! Прекрасно си го написала, свежо, с боцкаща усмивка и привкус на тъжен хумор! Браво, Ваня! И ме извини, че не бях го чела до сега! Чиста загуба си е било от моя страна!
  • Чудесно е Ваня !
  • Тъжен и истински хумор!Поздравления!
  • Благодаря ви, приятели!Много точно сте го казали: Тъжен смях, но по-добре е човек да намери сили да се надсмее над собствената си съдба,това също е начин да се справи с нея, отколкото да се оплаква и да обвинява другите.Най-често сами сме си виновни за това, което ни се случва!
  • Тъжен смях. Поздрави, Ваня!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...