Jun 23, 2015, 9:23 PM

Писмо до Стрина Пена-2

1.2K 0 7


      Добър вечер, стрино мила,
      днес за теб съм се сетила,
      много време се измина
      откак тръгнах за чужбина.


Няма за какво да крия –
не намерих прокопсия,
Драго кьоравото хвана –
бизнесмен от мутра стана.
Първо си смени колата,
после мене и жената –
замени ни двете, песа,
с млада булка и метреса.

Геле, не виде Европа,
Казаха ми: „Хвърлил топа“.
някой гръмнал го в гората,
с цел да му краде рогата.
А от моите дечица –
нито вест, нито костчица!
Чух от близък мой роднина,
че спотайват се в чужбина.
Поразпитах за адреса,
пък написах им във фейса,
как се моли и се вайка
бедната им стара майка.
За адреса не научих,
ама отговор получих:
„В грешка сте госпожо, мила,
майка нас не е родила,
нито щъркелка донесла –
проста патка ни е снесла“!

Ей, така стоят нещата,
с Драго, с Геле и децата,
а за мен, какво да кажа,
не видях Европа даже.
Та сега съм, стрино Пено,
пак на село – сбирам сено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Горчивият ти хумор ще бъде моя десерт за обяд! Прекрасно си го написала, свежо, с боцкаща усмивка и привкус на тъжен хумор! Браво, Ваня! И ме извини, че не бях го чела до сега! Чиста загуба си е било от моя страна!
  • Чудесно е Ваня !
  • Тъжен и истински хумор!Поздравления!
  • Благодаря ви, приятели!Много точно сте го казали: Тъжен смях, но по-добре е човек да намери сили да се надсмее над собствената си съдба,това също е начин да се справи с нея, отколкото да се оплаква и да обвинява другите.Най-често сами сме си виновни за това, което ни се случва!
  • Тъжен смях. Поздрави, Ваня!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...