Писмо до теб

1 нояб. 2023 г., 11:56

Поэзия » Любовная

257 2 2

Не те познавам.

И не ми е нужно.

Дори така да казвам имам много.

Ръцете ми са пълни

с нежни чувства.

Ръцете ми тежат

с надежда нова.

По лунен лъч очите си ти пращам.

И думите – по вятъра зелен.

Не ме отпращай, моля те,

не ме отпращай!

Вратата леко открехни за мен.

Аз – полъх лек

във стаята ще вляза,

като сълза

на устните ти ще се спра.

Не ме изтривай с длани неспокойни.

Аз няма много дълго да стоя.

Не те познавам.

И не ми е нужно.

Дори така добива цвят нощта.