Писмо до теб
Не те познавам.
И не ми е нужно.
Дори така да казвам имам много.
Ръцете ми са пълни
с нежни чувства.
Ръцете ми тежат
с надежда нова.
По лунен лъч очите си ти пращам.
И думите – по вятъра зелен.
Не ме отпращай, моля те,
не ме отпращай!
Вратата леко открехни за мен.
Аз – полъх лек
във стаята ще вляза,
като сълза
на устните ти ще се спра.
Не ме изтривай с длани неспокойни.
Аз няма много дълго да стоя.
Не те познавам.
И не ми е нужно.
Дори така добива цвят нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Георгиева Все права защищены
