1.11.2023 г., 11:56 ч.

Писмо до теб 

  Поезия » Любовна
239 2 2

Не те познавам.

И не ми е нужно.

Дори така да казвам имам много.

Ръцете ми са пълни

            с нежни чувства.

Ръцете ми тежат

            с надежда нова.

По лунен лъч очите си ти пращам.

И думите – по вятъра зелен.

            Не ме отпращай, моля те,

            не ме отпращай!

Вратата леко открехни за мен.

Аз – полъх лек

            във стаята ще вляза,

като сълза

            на устните ти ще се спра.

Не ме изтривай с длани неспокойни.

Аз няма много дълго да стоя.

 

Не те познавам.

И не ми е нужно.

Дори така добива цвят нощта.

 

 

 

© Мариела Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??