Писмо, което никой не написа
ПИСМО, КОЕТО НИКОЙ НЕ НАПИСА
Следобед светлината е особена –
подир дъжда и краткото затишие.
Септември е богат на топли спомени
и редно бе на лист да ги запишете.
Но аз стоя и гледам през прозореца –
как жълтото прилича на сбогуване.
Така и не пристигна вестоносецът –
с когото и да помълчим си струваше.
И няма смисъл колко дълго чаках го.
Пред външната врата заглъхват стъпките.
Край мене преминаващите влакове
разменяха си поздрави по мръкнало.
Потъват ли дълбоко с листопадите
желанията, страстите и мислите?
Най-истинската обич е изстрадана.
Най-страшно е, щом никому не липсвате.
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Юри, наистина е страшна тая липса, тогава сме излишни навсякъде.
-
Прекрасна Поезия, Валя! С нея ти създаваш празник, не само на първи октомври, а и на всеки следващ, както се случва сега с мен! Бъди здрава, вдъхновена и продължавай да твориш поетична красота!💖
-
"Най-истинската обич е изстрадана.
Най-страшно е, щом никому не липсвате."
Честит празник, Валюша!
Бъди здрава и успешна! -
Най-страшно е, щом никому не липсвате.
Така е, Валя! 👍 -
Благодаря, Милена.
-
Красота и любов!
-
Благодаря, Миночка.
-
Прекрасно е, Вале, финала много силно ме докосна.
-
Благодаря, Валюше!
-
Ухааа!... Блестяща Поезия! Браво, Валюшке!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
