23.09.2024 г., 11:53 ч.

Писмо, което никой не написа 

  Поезия
202 6 10

ПИСМО, КОЕТО НИКОЙ НЕ НАПИСА

 

Следобед светлината е особена –

подир дъжда и краткото затишие.

Септември е богат на топли спомени

и редно бе на лист да ги запишете.

 

Но аз стоя и гледам през прозореца –

как жълтото прилича на сбогуване.

Така и не пристигна вестоносецът –

с когото и да помълчим си струваше.

 

И няма смисъл колко дълго чаках го.

Пред външната врата заглъхват стъпките.

Край мене преминаващите влакове

разменяха си поздрави по мръкнало.

 

Потъват ли дълбоко с листопадите

желанията, страстите и мислите?

Най-истинската обич е изстрадана.

Най-страшно е, щом никому не липсвате.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??