Писмо, което никой не написа
ПИСМО, КОЕТО НИКОЙ НЕ НАПИСА
Следобед светлината е особена –
подир дъжда и краткото затишие.
Септември е богат на топли спомени
и редно бе на лист да ги запишете.
Но аз стоя и гледам през прозореца –
как жълтото прилича на сбогуване.
Така и не пристигна вестоносецът –
с когото и да помълчим си струваше.
И няма смисъл колко дълго чаках го.
Пред външната врата заглъхват стъпките.
Край мене преминаващите влакове
разменяха си поздрави по мръкнало.
Потъват ли дълбоко с листопадите
желанията, страстите и мислите?
Най-истинската обич е изстрадана.
Най-страшно е, щом никому не липсвате.
© Валентина Йотова All rights reserved.
