Ти ме откри, и прочете ме цяла.
Проговори във мерена реч.
Нямах обувки за роклята бяла,
а и градът беше толкоз далеч...
Невидима, семпла, мина век от тогава –
недокосната книга бях, дори от критик!
Бог ти даде дарба, такава – 
с твойте думи си направих бутик!
Боса ходих по наш`те пътеки
да намеря лицето ти там...
Рових страници, томове, ...теки,
още ли си, четох, толкова сам?!
Днес помниш ли моята усмивка,
очите мой помниш ли, кажи?
Притваряш ли клепачи без почивка?
Изписа ли перата, може би?!

от птиците донесено на 20.04.2016 г 23,11 часа