Ти ме откри, и прочете ме цяла.
Проговори във мерена реч.
Нямах обувки за роклята бяла,
а и градът беше толкоз далеч...
Невидима, семпла, мина век от тогава –
недокосната книга бях, дори от критик!
Бог ти даде дарба, такава –
с твойте думи си направих бутик!
Боса ходих по наш`те пътеки
да намеря лицето ти там...
Рових страници, томове, ...теки,
още ли си, четох, толкова сам?! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 20 април 2016 г., и е първото от всичките ми стихотворения, което си позволих да публикувам във фейсбук.