Ти ме откри, и прочете ме цяла.
Проговори във мерена реч.
Нямах обувки за роклята бяла,
а и градът беше толкоз далеч...
Невидима, семпла, мина век от тогава –
недокосната книга бях, дори от критик!
Бог ти даде дарба, такава –
с твойте думи си направих бутик!
Боса ходих по наш`те пътеки
да намеря лицето ти там...
Рових страници, томове, ...теки,
още ли си, четох, толкова сам?! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 20 април 2016 г., и е първото от всичките ми стихотворения, което си позволих да публикувам във фейсбук.