Ти ме откри, и прочете ме цяла.
Проговори във мерена реч.
Нямах обувки за роклята бяла,
а и градът беше толкоз далеч...
Невидима, семпла, мина век от тогава –
недокосната книга бях, дори от критик!
Бог ти даде дарба, такава –
с твойте думи си направих бутик!
Боса ходих по наш`те пътеки
да намеря лицето ти там...
Рових страници, томове, ...теки,
още ли си, четох, толкова сам?! ...