Niveana (Емилия Николова)
42 167
5 нояб. 2010 г., 19:34

Писмо с обратен адрес 

  Поэзия » Другая
709 0 10

 

Беше дълго във гора изгубен,

с леден дъх посрещаше зората.

Беше невъзможно да се влюбиш,

а пък близка ти е красотата.

 

Неизбежно мене преоткри

и вгради ме като цвят във дните,

и сега пулсирам в твоя стих -

с думите венец от нежност сплиташ.

 

Казват, че любов било да даваш.

Тя самата дар е от звездите

и не би могла да задължава.

... Денонощното приятелство попитай.

© Емилия Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??