Писмо с обратен адрес
Беше дълго във гора изгубен,
с леден дъх посрещаше зората.
Беше невъзможно да се влюбиш,
а пък близка ти е красотата.
Неизбежно мене преоткри
и вгради ме като цвят във дните,
и сега пулсирам в твоя стих -
с думите венец от нежност сплиташ.
Казват, че любов било да даваш.
Тя самата дар е от звездите
и не би могла да задължава.
... Денонощното приятелство попитай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Николова Всички права запазени
