Nov 5, 2010, 7:34 PM

Писмо с обратен адрес 

  Poetry » Other
855 0 10
Беше дълго във гора изгубен,
с леден дъх посрещаше зората.
Беше невъзможно да се влюбиш,
а пък близка ти е красотата.
Неизбежно мене преоткри
и вгради ме като цвят във дните,
и сега пулсирам в твоя стих -
с думите венец от нежност сплиташ.
Казват, че любов било да даваш.
Тя самата дар е от звездите
и не би могла да задължава.
... Денонощното приятелство попитай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??