Беше дълго във гора изгубен,
с леден дъх посрещаше зората.
Беше невъзможно да се влюбиш,
а пък близка ти е красотата.
Неизбежно мене преоткри
и вгради ме като цвят във дните,
и сега пулсирам в твоя стих -
с думите венец от нежност сплиташ.
Казват, че любов било да даваш.
Тя самата дар е от звездите
и не би могла да задължава.
... Денонощното приятелство попитай.
© Емилия Николова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
