3 февр. 2010 г., 09:35

Писмо ти написах...

1.2K 0 8

Писмо ти написах...

/по Вера Морозова/

Написах писмо. Няма да го изпратя.
Защо ти написах? Какво да направя...
Къде е вече не знам адресата...
В сърцето последен пламък догаря...

Написах писмо... За това че скучая
не обелих и дума... Що ти е да знаеш
как се лекувам с билките, с чая...
Колко е ледено... Колко се мая...

Написах ти колко е светло Небето.
Колко прозрачни са в него боите.
Колко блести по месечина Полето.
Колко от шепа храня врабчета...
Колко са сити...

За любов ти написах... Нечетливо...
Несретно...
Не за тази, която сърцето изгаря,
не за тази , която е между редовете,
а за тази, която е Надежда и Вяра...

Нещо ти драснах, там, за Раздяла...
В топла камина дървата пропукват...
А мръзнат ръцете... Пак е завяло...
Писмо ти написах... Просто от скука...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Написах ти колко е светло Небето.
    Колко прозрачни са в него боите.
    Колко блести по месечина Полето.
    Колко от шепа храня врабчета...
    Колко са сити..."
    Много хубаво писмо си написал Зем!
  • Не е от скука, Зем! Такива писма се пишат от любов и от непреодолима болка! Поздрав за стиха!
  • В неизпратените писма се пишат неща премълчавани и се казват неказани думи - толкова съкровени, че не могат да бъдат споделени!
    Нечетливата част от писмото е двигател на всичко в живота. Тя е причината, скуката е следствието. Не го изпращай, адаш, но не го хврърляй в камината. Нека живеят Вярата и Надеждата..
    Поздрав!
  • Поздрав!
  • За любовта на пиши от скука Земеделецо - тя ве заслужава това , а и едва ли човек може да скучае от любов. Хареса ми

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...