3 feb 2010, 9:35

Писмо ти написах...

1.2K 0 8

Писмо ти написах...

/по Вера Морозова/

Написах писмо. Няма да го изпратя.
Защо ти написах? Какво да направя...
Къде е вече не знам адресата...
В сърцето последен пламък догаря...

Написах писмо... За това че скучая
не обелих и дума... Що ти е да знаеш
как се лекувам с билките, с чая...
Колко е ледено... Колко се мая...

Написах ти колко е светло Небето.
Колко прозрачни са в него боите.
Колко блести по месечина Полето.
Колко от шепа храня врабчета...
Колко са сити...

За любов ти написах... Нечетливо...
Несретно...
Не за тази, която сърцето изгаря,
не за тази , която е между редовете,
а за тази, която е Надежда и Вяра...

Нещо ти драснах, там, за Раздяла...
В топла камина дървата пропукват...
А мръзнат ръцете... Пак е завяло...
Писмо ти написах... Просто от скука...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Написах ти колко е светло Небето.
    Колко прозрачни са в него боите.
    Колко блести по месечина Полето.
    Колко от шепа храня врабчета...
    Колко са сити..."
    Много хубаво писмо си написал Зем!
  • Не е от скука, Зем! Такива писма се пишат от любов и от непреодолима болка! Поздрав за стиха!
  • В неизпратените писма се пишат неща премълчавани и се казват неказани думи - толкова съкровени, че не могат да бъдат споделени!
    Нечетливата част от писмото е двигател на всичко в живота. Тя е причината, скуката е следствието. Не го изпращай, адаш, но не го хврърляй в камината. Нека живеят Вярата и Надеждата..
    Поздрав!
  • Поздрав!
  • За любовта на пиши от скука Земеделецо - тя ве заслужава това , а и едва ли човек може да скучае от любов. Хареса ми

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...