Feb 3, 2010, 9:35 AM

Писмо ти написах...

  Poetry » Love
1.2K 0 8

Писмо ти написах...

/по Вера Морозова/

Написах писмо. Няма да го изпратя.
Защо ти написах? Какво да направя...
Къде е вече не знам адресата...
В сърцето последен пламък догаря...

Написах писмо... За това че скучая
не обелих и дума... Що ти е да знаеш
как се лекувам с билките, с чая...
Колко е ледено... Колко се мая...

Написах ти колко е светло Небето.
Колко прозрачни са в него боите.
Колко блести по месечина Полето.
Колко от шепа храня врабчета...
Колко са сити...

За любов ти написах... Нечетливо...
Несретно...
Не за тази, която сърцето изгаря,
не за тази , която е между редовете,
а за тази, която е Надежда и Вяра...

Нещо ти драснах, там, за Раздяла...
В топла камина дървата пропукват...
А мръзнат ръцете... Пак е завяло...
Писмо ти написах... Просто от скука...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Написах ти колко е светло Небето.
    Колко прозрачни са в него боите.
    Колко блести по месечина Полето.
    Колко от шепа храня врабчета...
    Колко са сити..."
    Много хубаво писмо си написал Зем!
  • Не е от скука, Зем! Такива писма се пишат от любов и от непреодолима болка! Поздрав за стиха!
  • В неизпратените писма се пишат неща премълчавани и се казват неказани думи - толкова съкровени, че не могат да бъдат споделени!
    Нечетливата част от писмото е двигател на всичко в живота. Тя е причината, скуката е следствието. Не го изпращай, адаш, но не го хврърляй в камината. Нека живеят Вярата и Надеждата..
    Поздрав!
  • Поздрав!
  • За любовта на пиши от скука Земеделецо - тя ве заслужава това , а и едва ли човек може да скучае от любов. Хареса ми

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...