3.02.2010 г., 9:35

Писмо ти написах...

1.2K 0 8

Писмо ти написах...

/по Вера Морозова/

Написах писмо. Няма да го изпратя.
Защо ти написах? Какво да направя...
Къде е вече не знам адресата...
В сърцето последен пламък догаря...

Написах писмо... За това че скучая
не обелих и дума... Що ти е да знаеш
как се лекувам с билките, с чая...
Колко е ледено... Колко се мая...

Написах ти колко е светло Небето.
Колко прозрачни са в него боите.
Колко блести по месечина Полето.
Колко от шепа храня врабчета...
Колко са сити...

За любов ти написах... Нечетливо...
Несретно...
Не за тази, която сърцето изгаря,
не за тази , която е между редовете,
а за тази, която е Надежда и Вяра...

Нещо ти драснах, там, за Раздяла...
В топла камина дървата пропукват...
А мръзнат ръцете... Пак е завяло...
Писмо ти написах... Просто от скука...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Написах ти колко е светло Небето.
    Колко прозрачни са в него боите.
    Колко блести по месечина Полето.
    Колко от шепа храня врабчета...
    Колко са сити..."
    Много хубаво писмо си написал Зем!
  • Не е от скука, Зем! Такива писма се пишат от любов и от непреодолима болка! Поздрав за стиха!
  • В неизпратените писма се пишат неща премълчавани и се казват неказани думи - толкова съкровени, че не могат да бъдат споделени!
    Нечетливата част от писмото е двигател на всичко в живота. Тя е причината, скуката е следствието. Не го изпращай, адаш, но не го хврърляй в камината. Нека живеят Вярата и Надеждата..
    Поздрав!
  • Поздрав!
  • За любовта на пиши от скука Земеделецо - тя ве заслужава това , а и едва ли човек може да скучае от любов. Хареса ми

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...