Написах ти писмо аз и в бутилка го слагам,
съкровенни мисли, на чуствата си наблягам!
Коркова тапа, тя писмото ми ще съхрани,
хърлих го в морето, поеха го морските вълни!
Тук бяхме заедно с теб любима на брега
и морето нежно галеше босите ни крака.
Заедно с теб посрещахме изгрева с мечта,
заедно гледахме и залеза, лунната пътека!
Сега те няма теб до морето,до мен,
навярно с друг си, но си спомняш този ден.
Но вярвам, ти ще размислиш, ще се завърнеш
до морето отново ще ме целунеш и прегърнеш! ...