Писмото, което разплака Дядо Коледа
Дядо Коледа, прощавай, не вярвам
вече в тебе и в добри чудеса.
Вече мама година си нямам,
тя в небето е фея сега.
Тате вече я чакаше там,
него даже не го и познавам.
Двамата бдят над мен, това знам,
но да бъдат със мен, всичко давам!
Вуйчо гледа ме, като свое дете,
дъщеря му даже ми казва сестричка.
Вуйна също с любов ме прие,
но понякога се чувствам самичка.
Казват, малка си, само на пет,
някой ден ще пораснеш голяма,
ще летиш дори с самолет,
но и с него... не ще стигна мама...
Дядо Коледа, всъщност прости,
щом вярвам в' феи, и теб, знам, те има –
Пиша наум писмо от мечти
само за тебе, сред лютата зима.
Знам, ще достигне до твоя адрес!
С буквички още не мога да пиша,
но сърчицето ми пише ти днес
а, мисля, това на тебе ти стига.
Моля те, повече да няма деца,
които да бъдат без мама и тате.
Нека я няма тази тъга –
Друго не искам, само това е.
И вече ще лягам със тази надежда,
но знаеш ли, мама в съня ми гостува.
Заспя ли, със тате над мен се навежда,
той нежно ме милва, тя нежно целува.
11.11.2024.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
