Писмото, което разплака Дядо Коледа
Дядо Коледа, прощавай, не вярвам
вече в тебе и в добри чудеса.
Вече мама година си нямам,
тя в небето е фея сега.
Тате вече я чакаше там,
него даже не го и познавам.
Двамата бдят над мен, това знам,
но да бъдат със мен, всичко давам!
Вуйчо гледа ме, като свое дете,
дъщеря му даже ми казва сестричка.
Вуйна също с любов ме прие,
но понякога се чувствам самичка.
Казват, малка си, само на пет,
някой ден ще пораснеш голяма,
ще летиш дори с самолет,
но и с него... не ще стигна мама...
Дядо Коледа, всъщност прости,
щом вярвам в' феи, и теб, знам, те има –
Пиша наум писмо от мечти
само за тебе, сред лютата зима.
Знам, ще достигне до твоя адрес!
С буквички още не мога да пиша,
но сърчицето ми пише ти днес
а, мисля, това на тебе ти стига.
Моля те, повече да няма деца,
които да бъдат без мама и тате.
Нека я няма тази тъга –
Друго не искам, само това е.
И вече ще лягам със тази надежда,
но знаеш ли, мама в съня ми гостува.
Заспя ли, със тате над мен се навежда,
той нежно ме милва, тя нежно целува.
11.11.2024.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
