Писмото ми пътува
Описвам тишината с малко думи
за дните без завръзка отлетели.
Не си ме питал щастие отне ли
пороят от минути, лял върху ми.
Без мен си читав, младолик, завършен,
а самотата лесно ме отстреля.
Налучкам тона, верен не уцеля.
Направена съм явно по-набърже.
Затишия смилят се, язви скрият.
Говоря си наглас и се ослушвам.
В ухото на иглата се промушвам,
но и отвъд за мен си най-добрият.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
