Описвам тишината с малко думи
за дните без завръзка отлетели.
Не си ме питал щастие отне ли
пороят от минути, лял върху ми.
Без мен си читав, младолик, завършен,
а самотата лесно ме отстреля.
Налучкам тона, верен не уцеля.
Направена съм явно по-набърже.
Затишия смилят се, язви скрият.
Говоря си наглас и се ослушвам.
В ухото на иглата се промушвам,
но и отвъд за мен си най-добрият.
© Светличка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
