10 нояб. 2010 г., 16:03

Писна ми да бъда Жулиета

1.4K 0 31

Уморих се да играя Жулиета,

разширени вени от балконите получих,

в полунощ с въздишка свалям си корсета,

пак с Ромео нещо спешно се е случило.

 

Писна ми да бъда Жулиета,

пò отива ми да съм Мадам Бовари,

ще лежа на спуснати пердета,

ще бленувам храбри мускетари.

Нека мой Ромео вън зает е,

дойде ли - корсета ще ми свари.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихна ме, Даниел!Благодаря!
  • Май...по-добре Жулиета - раздета без корсета, на дръпнати пердета, отколото Мадам Бовари да не свари да дочака стари мускетари.
  • Поздрави, Донко!Е, не всеки път се получава!
  • Поздрави за това стихотворение, което може би характеризира донякъде живота ти!!!
  • С поздрав за Любо и Елда!Благодаря ви!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...