Уморих се да играя Жулиета,
разширени вени от балконите получих,
в полунощ с въздишка свалям си корсета,
пак с Ромео нещо спешно се е случило.
Писна ми да бъда Жулиета,
пò отива ми да съм Мадам Бовари,
ще лежа на спуснати пердета,
ще бленувам храбри мускетари.
Нека мой Ромео вън зает е,
дойде ли - корсета ще ми свари.
© Ивон Всички права запазени