Уморих се да играя Жулиета,
разширени вени от балконите получих,
в полунощ с въздишка свалям си корсета,
пак с Ромео нещо спешно се е случило.
Писна ми да бъда Жулиета,
пò отива ми да съм Мадам Бовари,
ще лежа на спуснати пердета,
ще бленувам храбри мускетари.
Нека мой Ромео вън зает е,
дойде ли - корсета ще ми свари.
© Ивон All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
