Писта без пристигане

21 июн. 2010 г., 12:47

Поэзия » Другая

687 1 3

Моторите настръхнаха от жажда

по жълтата пустиня на игликите.

Насочени напред, като приклади,

сънуват, че не стрелят, а политат.

Напира рев от прашните им устни,

нахранени с потта на търпеливия.

А писта без пристигане е пуста,

вклинена като грешно петолиние.

Въздишките ù може би са мъртви,

защото няма огън в дробовете си.

Без огън даже ауспухът не хърка

и устремът на гумите е пепел,

и пътят е разбит на всекидневие...

Грабливите минути носят залез.

Без изгревите утрото е кремък –

крайъгълен и твърд като желязо.

За пробега в моторите съм сляпа,

но пак ще паля огъня по пистите.

Поне като пожар ме разпознавай!

Искриците от вятъра ти дишат...