Писта без пристигане
Моторите настръхнаха от жажда
по жълтата пустиня на игликите.
Насочени напред, като приклади,
сънуват, че не стрелят, а политат.
Напира рев от прашните им устни,
нахранени с потта на търпеливия.
А писта без пристигане е пуста,
вклинена като грешно петолиние.
Въздишките ù може би са мъртви,
защото няма огън в дробовете си.
Без огън даже ауспухът не хърка
и устремът на гумите е пепел,
и пътят е разбит на всекидневие...
Грабливите минути носят залез.
Без изгревите утрото е кремък –
крайъгълен и твърд като желязо.
За пробега в моторите съм сляпа,
но пак ще паля огъня по пистите.
Поне като пожар ме разпознавай!
Искриците от вятъра ти дишат...
© Ружа Матеева All rights reserved.
