Писта без пристигане
Моторите настръхнаха от жажда
по жълтата пустиня на игликите.
Насочени напред, като приклади,
сънуват, че не стрелят, а политат.
Напира рев от прашните им устни,
нахранени с потта на търпеливия.
А писта без пристигане е пуста,
вклинена като грешно петолиние.
Въздишките ù може би са мъртви,
защото няма огън в дробовете си.
Без огън даже ауспухът не хърка
и устремът на гумите е пепел,
и пътят е разбит на всекидневие...
Грабливите минути носят залез.
Без изгревите утрото е кремък –
крайъгълен и твърд като желязо.
За пробега в моторите съм сляпа,
но пак ще паля огъня по пистите.
Поне като пожар ме разпознавай!
Искриците от вятъра ти дишат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
