Писък на безсилие

Понякога засичам погледа познат.

Думите литват, но без глас.

Отминали ласки, но без топлина и страст.

Спомени лудо нахлуват, блъскат се, стенат

в изпепелената пуста душа.

Опомням се, секунда отмина, а сякаш най-малко бе час.

Прокрадва се смразяваща, смъртно студена вълна,

караща тялото пак контрол да изгуби.

Ръцете от навика стар, за прегръдка се спускат и молят.

В ужас припомням си дните предишни,

а ръцете все така протегнати и празни стоят.

Болка, сълзи и изпепеляваща тъга

напомнят, че не винаги била съм сама.

Изплашена, като малко дете, забрана с крясък изричам отново,

а ехото дълго повтаря моето “НЕ!

Спомена, думите нежни в нощта пак давя в сълзи!

Не помага! Не помага!

Очите, погледът, лицето...

Те отново са там!

Тръгвам, изплашена до лудост отново,

спускам се в отчаян бяг.

Тичам, изплашена в лудост неумолима, крясъци, мрака разцепват,

молещи се лъжа да бъде това!

В отговор, мълчание марка пронизва.

Кошмарът е там по-реален от всякога!

Изтощена предавам се в оковите нежни

на вече отминали дни.

Закотвена усещам се здраво, с кървящо сърце!

Припомнят ми колко влюбена и щастлива била съм,

като че искам да знам за това!

За миг замлъкват, всичко притихва!

Красиво, дори и тях ги обзема тъга,

чувайки как съм обичала!

Със сетни сили, ранени до кръв,

Ръцете опитват да разкъсат оковите черни.

Замлуква отново даже и суетата.

Знам, чака ме нещо ужасно!

Крещя за последно, предвкусвайики всичко,

което ме чака.

Спри! Тишина! Тя вече е тук!

Съдница, безмилостна, студена и злобна.

САМОТАТА! Да, тя!

Но защо се боя!?

Нима не веднъж заспивала съм

в прегръдките нейни!?

Нима не веднъж до мен е била само тя!?

Здравей, приятелко стара!

Поемам нежно ръка, тръгвам с нея в тъмата.

Нощта в пазвата тихо ни крие,

но онези очи, те пак са там!

Зървам за малко онзи, познатия блясък

После потъвам в тъма.

Пътят познат ми е вече,

не веднъж вървях го сама!

Нощта вече е тиха,

крясъкът не остави следа.

Тихо! Сега заспивай,

сгушен в нечии чужди прегръдки.

Мен вече ме няма!

Утрото пак ще изгрее,

обливащо с лъчи светлина!

Очите пак търсят познати очи...

думите литват...

но вече не срещат познатия глас!!!