Понякога засичам погледа познат.
Думите литват, но без глас.
Отминали ласки, но без топлина и страст.
Спомени лудо нахлуват, блъскат се, стенат
в изпепелената пуста душа.
Опомням се, секунда отмина, а сякаш най-малко бе час.
Прокрадва се смразяваща, смъртно студена вълна,
караща тялото пак контрол да изгуби.
Ръцете от навика стар, за прегръдка се спускат и молят.
В ужас припомням си дните предишни,
а ръцете все така протегнати и празни стоят.
Болка, сълзи и изпепеляваща тъга ...