Понякога засичам погледа познат.
Думите литват, но без глас.
Отминали ласки, но без топлина и страст.
Спомени лудо нахлуват, блъскат се, стенат
в изпепелената пуста душа.
Опомням се, секунда отмина, а сякаш най-малко бе час.
Прокрадва се смразяваща, смъртно студена вълна,
караща тялото пак контрол да изгуби.
Ръцете от навика стар, за прегръдка се спускат и молят.
В ужас припомням си дните предишни,
а ръцете все така протегнати и празни стоят.
Болка, сълзи и изпепеляваща тъга
напомнят, че не винаги била съм сама.
Изплашена, като малко дете, забрана с крясък изричам отново,
а ехото дълго повтаря моето “НЕ!
Спомена, думите нежни в нощта пак давя в сълзи!
Не помага! Не помага!
Очите, погледът, лицето...
Те отново са там!
Тръгвам, изплашена до лудост отново,
спускам се в отчаян бяг.
Тичам, изплашена в лудост неумолима, крясъци, мрака разцепват,
молещи се лъжа да бъде това!
В отговор, мълчание марка пронизва.
Кошмарът е там по-реален от всякога!
Изтощена предавам се в оковите нежни
на вече отминали дни.
Закотвена усещам се здраво, с кървящо сърце!
Припомнят ми колко влюбена и щастлива била съм,
като че искам да знам за това!
За миг замлъкват, всичко притихва!
Красиво, дори и тях ги обзема тъга,
чувайки как съм обичала!
Със сетни сили, ранени до кръв,
Ръцете опитват да разкъсат оковите черни.
Замлуква отново даже и суетата.
Знам, чака ме нещо ужасно!
Крещя за последно, предвкусвайики всичко,
което ме чака.
Спри! Тишина! Тя вече е тук!
Съдница, безмилостна, студена и злобна.
САМОТАТА! Да, тя!
Но защо се боя!?
Нима не веднъж заспивала съм
в прегръдките нейни!?
Нима не веднъж до мен е била само тя!?
Здравей, приятелко стара!
Поемам нежно ръка, тръгвам с нея в тъмата.
Нощта в пазвата тихо ни крие,
но онези очи, те пак са там!
Зървам за малко онзи, познатия блясък
После потъвам в тъма.
Пътят познат ми е вече,
не веднъж вървях го сама!
Нощта вече е тиха,
крясъкът не остави следа.
Тихо! Сега заспивай,
сгушен в нечии чужди прегръдки.
Мен вече ме няма!
Утрото пак ще изгрее,
обливащо с лъчи светлина!
Очите пак търсят познати очи...
думите литват...
но вече не срещат познатия глас!!!
© Румяна Филипова Всички права запазени