Писъкът на совата
Не вярвам да съм бил на Този свят?
По-скоро съм бил писъкът. На сова.
Тъй силно алергичен - към асфалт!
И чак неблагодарен, за Подковите,
що дружно сте поставяли. В захлас!
То, как да не разбирам - по природа,
все, Вие сте безгрешните. Знам - аз,
дори не бях опитвал – да ги тровя,
детинските, най - страдащи Мечти
и чувствата... И вяра, че ще могат!
Надеждата, че щом вина простиш,
душата, пак намира път - към Бога!
И сигурно съм мислел – тук е Рай,
а просто сте снишавали Небето ми.
В най-синьото подмамил се. Летял!
Аз всъщност съм изтичал. От сърцето.
Днес пак си искам онзи чифт криле,
Ще си отида. И ще се родя отново!
За хората ли? Вий не сте, което сте,
макар, че го приписвате на Совите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
