Писъкът на совата
Не вярвам да съм бил на Този свят?
По-скоро съм бил писъкът. На сова.
Тъй силно алергичен - към асфалт!
И чак неблагодарен, за Подковите,
що дружно сте поставяли. В захлас!
То, как да не разбирам - по природа,
все, Вие сте безгрешните. Знам - аз,
дори не бях опитвал – да ги тровя,
детинските, най - страдащи Мечти
и чувствата... И вяра, че ще могат!
Надеждата, че щом вина простиш,
душата, пак намира път - към Бога!
И сигурно съм мислел – тук е Рай,
а просто сте снишавали Небето ми.
В най-синьото подмамил се. Летял!
Аз всъщност съм изтичал. От сърцето.
Днес пак си искам онзи чифт криле,
Ще си отида. И ще се родя отново!
За хората ли? Вий не сте, което сте,
макар, че го приписвате на Совите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
