13 февр. 2016 г., 20:06

Писъмце в бутилка

1.4K 1 11

Красиви нощни пеперуди -

отвяваше ги нейде утринта.

Как Една, сърце ми не събуди,

поне веднъж да вкуся обичта!

 

Днес морето се умилква,

кат ”кривнала” сефте жена;

Току в нозете ми – бутилка

оставя с реверанс вълна.

 

Познах я - милата ми Бродница!

Веч двайсет и кусур лета,

откак по нея зов проводих

любов да дири по света.

 

То мъка бе, то бе брожение...

ала сега, до моето рулце

е сгушено самото провидение -

нечие обратно писъмце.

 

Чета, загърбил всяка мисъл,

ответа на съдбовната любов:

„Сладур! Адрес поне да бе написал...

Твой любящ – Иван Петров”

:)

16.09.2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Нешев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вики, не се притеснявай. Така е, когато машинката ти за смешинки е в изправност.
    Иренко, благодаря! – Не съм броил срички, но с „мъжка” и „женска” рими, наистина се постарах.
    Има истина в стихчето ти, Любомире. Зад така наречените „шеги” на съдбата, нерядко стои определена поведенческа линия със задна дата.
    Валерко, моля ти съ, какъв прилеп?! – Сегинка, само Батман му липсваше на лирическия!
  • Горканчо!
    Усмихна ме! Това е и позия и хумор. Фин, приятен, а не каруцарски с привкус на чалга. Поздравления!
  • Уви, така е брат - недей се чуди,
    щом цял живот си гонил "пеперуди" -
    ще те застигне и такваз съдба -
    да те подгонят и с "обратната резба"!

    Усмихна ме!
  • Съжалих ги искрено и двамата. Само не знам защо още не мога да спра да се смея
  • Честит празник и на вас, Лейди, Моника! Любовта има различни лица - веднъж е със скръбни коси, друг път е усмихната, па макар и през сълзи... Щастливо усмихната е най-красива. Дано шансът да срещнете любов е бил по-добър от този на лирическия и се радвам, че стихчето е добавило още мъничко към усмивката й.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...