Писъмце в бутилка
Красиви нощни пеперуди -
отвяваше ги нейде утринта.
Как Една, сърце ми не събуди,
поне веднъж да вкуся обичта!
Днес морето се умилква,
кат ”кривнала” сефте жена;
Току в нозете ми – бутилка
оставя с реверанс вълна.
Познах я - милата ми Бродница!
Веч двайсет и кусур лета,
откак по нея зов проводих
любов да дири по света.
То мъка бе, то бе брожение...
ала сега, до моето рулце
е сгушено самото провидение -
нечие обратно писъмце.
Чета, загърбил всяка мисъл,
ответа на съдбовната любов:
„Сладур! Адрес поне да бе написал...
Твой любящ – Иван Петров”
:)
16.09.2015
© Людмил Нешев All rights reserved.
