Писъмце в бутилка
Красиви нощни пеперуди -
отвяваше ги нейде утринта.
Как Една, сърце ми не събуди,
поне веднъж да вкуся обичта!
Днес морето се умилква,
кат ”кривнала” сефте жена;
Току в нозете ми – бутилка
оставя с реверанс вълна.
Познах я - милата ми Бродница!
Веч двайсет и кусур лета,
откак по нея зов проводих
любов да дири по света.
То мъка бе, то бе брожение...
ала сега, до моето рулце
е сгушено самото провидение -
нечие обратно писъмце.
Чета, загърбил всяка мисъл,
ответа на съдбовната любов:
„Сладур! Адрес поне да бе написал...
Твой любящ – Иван Петров”
:)
16.09.2015
© Людмил Нешев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Горканчо!
Усмихна ме! Това е и позия и хумор. Фин, приятен, а не каруцарски с привкус на чалга. Поздравления! -
Уви, така е брат - недей се чуди,
щом цял живот си гонил "пеперуди" -
ще те застигне и такваз съдба -
да те подгонят и с "обратната резба"!
Усмихна ме! -
Съжалих ги искрено и двамата. Само не знам защо още не мога да спра да се смея
-
Честит празник и на вас, Лейди, Моника! Любовта има различни лица - веднъж е със скръбни коси, друг път е усмихната, па макар и през сълзи... Щастливо усмихната е най-красива. Дано шансът да срещнете любов е бил по-добър от този на лирическия и се радвам, че стихчето е добавило още мъничко към усмивката й.
-
Браво, бе, смейте се. Не въй срам! Той (лирическият), оттогаз ходи кат напръскан с пестициди и току повтаря: „ От цяло море с риба, на мен да се падне... октопод.”. Спря и тото да играе човекът. Само Токсинката погледна с разбиране, даже философски на мъката му. Анелия и Цецка се усмихнаха умерено възпитано, обаче онези двечките – Радиола и Дочка... дай им малко джумбиш и им гледай сеира. Майтапчийки. О, ама то се връща...!
-
"Красиви нощни пеперуди - "
Честит празник на любовта и виното! -
Сладур! Поне в шишето алкохол да бе налял
-
Хахах! Никога не знаеш откъде ще ти дойде любовта! Отвори духа в бутилката! Честит двоен празник - който си харесаш!
-
Усмихна ме!
-
Отиде на кино максимата "По-добре късно, отколкото никога!"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Иренко, благодаря! – Не съм броил срички, но с „мъжка” и „женска” рими, наистина се постарах.
Има истина в стихчето ти, Любомире. Зад така наречените „шеги” на съдбата, нерядко стои определена поведенческа линия със задна дата.
Валерко, моля ти съ, какъв прилеп?! – Сегинка, само Батман му липсваше на лирическия!