Спри да пишеш! И без това -
стените са издраскани достатъчно.
Зазидан в тях е и последният ти вик,
откъснал се във миг на отчаяние.
Сега навред обхожда само самотата,
приютявала с години плесента.
Но слънчев лъч се мъчи да надникне,
дали ще преуспее - знае само пепелта.
© Пепи Оджакова Все права защищены