5 февр. 2017 г., 18:40

Пито - платено

808 1 2

ПИТО - ПЛАТЕНО

 

Ще си платя за всичко!

Сметката расте.

Все още карам я на вересия.

Кръчмарят е добър.

Дано поне,

още толкова при него да изпия.

 

Той всеки ден

внимателно записва

изпитото във своя стар тефтер.

Но кой ли ден

ще се обърне листа

и ще започне да чертае върху мен?!

 

А аз ще викам!

Аз ще го помоля,

да ми отпусне още ден поне.

Но той ще каже:

- Стига, брат! Не мога!

Времето да си платиш дойде!

 

А се страхувам...

Много се страхувам,

че когато драсне и последната черта,

ще се окаже,

че единствено със Ада,

сметката ще мога да платя!

 

Емил Стоянов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на мен много ми хареса! Браво, Емо!
  • Бе то ако ставаше така, много щяхме да сме тези, дето да се разплащат с Ада, ма не ставааа, мамка му, не става!! )
    Хубав стих, Емо! ))

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...