5.02.2017 г., 18:40

Пито - платено

804 1 2

ПИТО - ПЛАТЕНО

 

Ще си платя за всичко!

Сметката расте.

Все още карам я на вересия.

Кръчмарят е добър.

Дано поне,

още толкова при него да изпия.

 

Той всеки ден

внимателно записва

изпитото във своя стар тефтер.

Но кой ли ден

ще се обърне листа

и ще започне да чертае върху мен?!

 

А аз ще викам!

Аз ще го помоля,

да ми отпусне още ден поне.

Но той ще каже:

- Стига, брат! Не мога!

Времето да си платиш дойде!

 

А се страхувам...

Много се страхувам,

че когато драсне и последната черта,

ще се окаже,

че единствено със Ада,

сметката ще мога да платя!

 

Емил Стоянов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен много ми хареса! Браво, Емо!
  • Бе то ако ставаше така, много щяхме да сме тези, дето да се разплащат с Ада, ма не ставааа, мамка му, не става!! )
    Хубав стих, Емо! ))

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...