Няма да се оплаквам повече.

Всичко, пито – платено. Точка.

Ще посипя с пепел и тая обич.

(От твоята, че още горя впрочем.)

Ще си взема на рамо болката 

и подмишница някак, чувствата. 

Ще боли, да. Колкото – толкова. 

Всичко исках да си, а не изкуство. 

Аз ще тръгна по път. Печален  

и дано се загубя безследно. 

Ако пак ме намериш, знай – 

ще си моя, дявол те взел! 

Не, няма да плача. Стига! 

Ти си моя любима рана. 

Вероятно и аз боля силно.

Ще узнаеш ако ме няма... 

Стихопат. 

Danny Diester