Пито – платено
Няма да се оплаквам повече.
Всичко, пито – платено. Точка.
Ще посипя с пепел и тая обич.
(От твоята, че още горя впрочем.)
Ще си взема на рамо болката
и подмишница някак, чувствата.
Ще боли, да. Колкото – толкова.
Всичко исках да си, а не изкуство.
Аз ще тръгна по път. Печален
и дано се загубя безследно.
Ако пак ме намериш, знай –
ще си моя, дявол те взел!
Не, няма да плача. Стига!
Ти си моя любима рана.
Вероятно и аз боля силно.
Ще узнаеш ако ме няма...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
