20 апр. 2015 г., 18:32

Пияна съм била?

2.2K 0 5

Мори ма мене страшен махмурлук.
Спокойно бре, знайти ма – не пия,
не близвам глътка, даже и напук…
Не близвам, а пък баба махмурлия?!

Таквоз чудо не бях имала в главата
не ми са разприказва… ма ши почна.
О, аз подхванах всичко „от краката“.
Така, по хронология (да бъда точна).

Болежки ма нападнаха (тормозни)
с годинките са бонус, тва разбрах…
Хернии, некрози… все думи модни,
заради тях значи в болница лежах.

Няма са отплесвам в медицина,
не са плашете, няма да са давам…
На „махмурлия“ темата ши мина
по същество затва и продължавам.

Лежа спокойно, ахъ спя в леглото,
покрай мене ощи две спящи баби
и те с болежки, общо ний теглото
то няма там да сме, ако сме здрави.

И значи в сън почти бях навлязла,
когат възпря ма един странен звук.
„Добро утро, пияницо“ взе да казва
и го повтаря, сякаш прави ми напук.

Един път, втори път и даж потретва
почетвърти ми… най-накрай са спря.
Успокоих са аз, ама сърце потрепва…
Бре, туй нещо що на мен ми го изпя?

Ма няма са тормозя, лягам в меко
отпускам са, очи стискам - да заспя.
На десетата минута, тъй отдалеко
чи съм пияна вика, ма дига песента.

Часовника показва – три, три и нещо
навън поглеждам – като в рог тъма,
какво Дубрутро? Стана ми горещо,
а тва повтаря пак - пияна съм била?!!

Поспря, къде четвърта „обиколка“
от тоз рефрен ми много отмаля
и у глава ми тъпан думка… Болка,
света зави са, въртя са и не спря.

Съня го няма, безсъница ма хвана
макар веч в настаналата тишина…
Тишина?! Запя, реших да стана
и душа отелски твърливата жена.

А то било аларма, по джисиема
на бабата до мен. В миг я спрях.
Махмурлук остана (дълга тема)
затуй болежката пред вас излях.

  баба Ана
(пияна от песен на Драгана)

19.04.2015 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....