Пияна съм била?
Мори ма мене страшен махмурлук.
Спокойно бре, знайти ма – не пия,
не близвам глътка, даже и напук…
Не близвам, а пък баба махмурлия?!
не ми са разприказва… ма ши почна.
О, аз подхванах всичко „от краката“.
Така, по хронология (да бъда точна).
Болежки ма нападнаха (тормозни)
с годинките са бонус, тва разбрах…
Хернии, некрози… все думи модни,
заради тях значи в болница лежах.
Няма са отплесвам в медицина,
не са плашете, няма да са давам…
На „махмурлия“ темата ши мина
по същество затва и продължавам.
Лежа спокойно, ахъ спя в леглото,
покрай мене ощи две спящи баби
и те с болежки, общо ний теглото
то няма там да сме, ако сме здрави.
И значи в сън почти бях навлязла,
когат възпря ма един странен звук.
„Добро утро, пияницо“ взе да казва
и го повтаря, сякаш прави ми напук.
Един път, втори път и даж потретва
почетвърти ми… най-накрай са спря.
Успокоих са аз, ама сърце потрепва…
Бре, туй нещо що на мен ми го изпя?
Ма няма са тормозя, лягам в меко
отпускам са, очи стискам - да заспя.
На десетата минута, тъй отдалеко
чи съм пияна вика, ма дига песента.
Часовника показва – три, три и нещо
навън поглеждам – като в рог тъма,
какво Дубрутро? Стана ми горещо,
а тва повтаря пак - пияна съм била?!!
Поспря, къде четвърта „обиколка“
от тоз рефрен ми много отмаля
и у глава ми тъпан думка… Болка,
света зави са, въртя са и не спря.
Съня го няма, безсъница ма хвана
макар веч в настаналата тишина…
Тишина?! Запя, реших да стана
и душа отелски твърливата жена.
А то било аларма, по джисиема
на бабата до мен. В миг я спрях.
Махмурлук остана (дълга тема)
затуй болежката пред вас излях.
баба Ана
(пияна от песен на Драгана)
19.04.2015
© Анета Саманлиева All rights reserved.
