20.04.2015 г., 18:32

Пияна съм била?

2.2K 0 5

Мори ма мене страшен махмурлук.
Спокойно бре, знайти ма – не пия,
не близвам глътка, даже и напук…
Не близвам, а пък баба махмурлия?!

Таквоз чудо не бях имала в главата
не ми са разприказва… ма ши почна.
О, аз подхванах всичко „от краката“.
Така, по хронология (да бъда точна).

Болежки ма нападнаха (тормозни)
с годинките са бонус, тва разбрах…
Хернии, некрози… все думи модни,
заради тях значи в болница лежах.

Няма са отплесвам в медицина,
не са плашете, няма да са давам…
На „махмурлия“ темата ши мина
по същество затва и продължавам.

Лежа спокойно, ахъ спя в леглото,
покрай мене ощи две спящи баби
и те с болежки, общо ний теглото
то няма там да сме, ако сме здрави.

И значи в сън почти бях навлязла,
когат възпря ма един странен звук.
„Добро утро, пияницо“ взе да казва
и го повтаря, сякаш прави ми напук.

Един път, втори път и даж потретва
почетвърти ми… най-накрай са спря.
Успокоих са аз, ама сърце потрепва…
Бре, туй нещо що на мен ми го изпя?

Ма няма са тормозя, лягам в меко
отпускам са, очи стискам - да заспя.
На десетата минута, тъй отдалеко
чи съм пияна вика, ма дига песента.

Часовника показва – три, три и нещо
навън поглеждам – като в рог тъма,
какво Дубрутро? Стана ми горещо,
а тва повтаря пак - пияна съм била?!!

Поспря, къде четвърта „обиколка“
от тоз рефрен ми много отмаля
и у глава ми тъпан думка… Болка,
света зави са, въртя са и не спря.

Съня го няма, безсъница ма хвана
макар веч в настаналата тишина…
Тишина?! Запя, реших да стана
и душа отелски твърливата жена.

А то било аларма, по джисиема
на бабата до мен. В миг я спрях.
Махмурлук остана (дълга тема)
затуй болежката пред вас излях.

  баба Ана
(пияна от песен на Драгана)

19.04.2015 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...