21 мая 2008 г., 11:51

Пияният моряк

1K 0 16
Намразил сушата, където са го чакали
неверните жени от самотата му,
прекрачил мачтата на младостта си счупена,
подритващ като куче суетата ú,

вървеше бавно към онази, дето всеки път
го чакаше все там и го посрещаше,
единствената вярна и от женски род,
на тежка котва, вързала в сърцето му.

Онази, дето с халба го посрещаше
и ром до смърт наливаше по чашите,
и масите ú дървени превиваха
тела под ударите на моряците.

И пак бе той, и бурите в очите му
смразяваха опушените спомени,
лулата се облягаше на устните,
цинично изкривени и бездомни.

И тиха, и прерязана се спускаше
по челото умората на вахтите,
и много пи, и ризата си скъса,
и псува люто със юмрук по масата.

А утре ще отплава сам и вятърът
ще се разсича побеснял в платната му,
не ще се върне пак, а само дрезгава
серкмето тънко ще влече душата му.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • приказно и нежно,като шепот на монах...
  • Разчувства ме много силно!Прекрасен стих...Не знам защо, но ми напомни за "Пърл Харбър"...
  • благодаря, Мая, това е истински комплимент за мен, защото е казано от човек, който чете стотици неща на ден и е видял какво ли не

    благодаря на всички, че ви има и че сме заедно на едно такова хубаво място
  • прехласвам се по стихотворенията ти
  • Страхотнооо!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...