Пияният моряк
Намразил сушата, където са го чакали
неверните жени от самотата му,
прекрачил мачтата на младостта си счупена,
подритващ като куче суетата ú,
вървеше бавно към онази, дето всеки път
го чакаше все там и го посрещаше,
единствената вярна и от женски род,
на тежка котва, вързала в сърцето му.
Онази, дето с халба го посрещаше
и ром до смърт наливаше по чашите,
и масите ú дървени превиваха
тела под ударите на моряците.
И пак бе той, и бурите в очите му
смразяваха опушените спомени,
лулата се облягаше на устните,
цинично изкривени и бездомни.
И тиха, и прерязана се спускаше
по челото умората на вахтите,
и много пи, и ризата си скъса,
и псува люто със юмрук по масата.
А утре ще отплава сам и вятърът
ще се разсича побеснял в платната му,
не ще се върне пак, а само дрезгава
серкмето тънко ще влече душата му.
неверните жени от самотата му,
прекрачил мачтата на младостта си счупена,
подритващ като куче суетата ú,
вървеше бавно към онази, дето всеки път
го чакаше все там и го посрещаше,
единствената вярна и от женски род,
на тежка котва, вързала в сърцето му.
Онази, дето с халба го посрещаше
и ром до смърт наливаше по чашите,
и масите ú дървени превиваха
тела под ударите на моряците.
И пак бе той, и бурите в очите му
смразяваха опушените спомени,
лулата се облягаше на устните,
цинично изкривени и бездомни.
И тиха, и прерязана се спускаше
по челото умората на вахтите,
и много пи, и ризата си скъса,
и псува люто със юмрук по масата.
А утре ще отплава сам и вятърът
ще се разсича побеснял в платната му,
не ще се върне пак, а само дрезгава
серкмето тънко ще влече душата му.
© Лулу All rights reserved.
