21 may 2008, 11:51

Пияният моряк

  Poesía » Otra
1K 0 16
Намразил сушата, където са го чакали
неверните жени от самотата му,
прекрачил мачтата на младостта си счупена,
подритващ като куче суетата ú,

вървеше бавно към онази, дето всеки път
го чакаше все там и го посрещаше,
единствената вярна и от женски род,
на тежка котва, вързала в сърцето му.

Онази, дето с халба го посрещаше
и ром до смърт наливаше по чашите,
и масите ú дървени превиваха
тела под ударите на моряците.

И пак бе той, и бурите в очите му
смразяваха опушените спомени,
лулата се облягаше на устните,
цинично изкривени и бездомни.

И тиха, и прерязана се спускаше
по челото умората на вахтите,
и много пи, и ризата си скъса,
и псува люто със юмрук по масата.

А утре ще отплава сам и вятърът
ще се разсича побеснял в платната му,
не ще се върне пак, а само дрезгава
серкмето тънко ще влече душата му.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лулу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • приказно и нежно,като шепот на монах...
  • Разчувства ме много силно!Прекрасен стих...Не знам защо, но ми напомни за "Пърл Харбър"...
  • благодаря, Мая, това е истински комплимент за мен, защото е казано от човек, който чете стотици неща на ден и е видял какво ли не

    благодаря на всички, че ви има и че сме заедно на едно такова хубаво място
  • прехласвам се по стихотворенията ти
  • Страхотнооо!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...